Правителството на Константин Стоилов, което идва на власт на 19 май 1894г., има силен противник. Преминалият в опозиция Стефан Стамболов е подкрепян не само от своята партия, но и от много уволнени чиновници. Той разчита и на сигурни привърженици и в изградения от него силен полицейски апарат. Новосформираното правителство на Константин Стоилов лесно може да бъде отстранено от власт, ако няма опората на силна политическа партия. Процесът на нейното формиране продължава близо половин година. На 3 юни 1894г. е създадена нова политическа групировка – Народната партия. Образуваният политически конгломерат няма обща социална и идейна платформа. В неговото ръководство влизат бивши консерватори, радослависти, цанковисти и др. Единственото, което обединиява тези хора е страхът им от Стефан Стамболов.
Изборите за Седмо Обикновено Народно събрание, проведени на 11 септември 1894г., стават отправна точка за преориентацията на политическите сили. Създадената в началото на юни Народна партия фактически се разпада. Константин Стоилов отправя поглед към бившите съединисти от Пловдив, които печелят много от депутатските места. Министър-председателят се нуждае от тяхната подкрепа за осъществяването на политиката за помирение с Русия. За да ги привлече, той включва в кабинета си известния политик Константин Величков. Депутатите от Пловдив дават своята подкрепа на Стоилов, а по-късно към тях се присъединяват и някои привърженици на Драган Цанков. На 5 ноември 1894г. 72 народни представители се обявяват за членове на Народната партия на чело с Константин Стоилов.
Още от самото начало Народната партия се изявява като защитник на най-заможните слоеве от българското общество. В нея влизат банкери, богати търговци, акционери, както и изтъкнати интелектуалци – писатели, публицисти, адвокати, лекари. Тези хора формират идеологията на партията. В политическата платформа на Народната партия ясно се декларира вярност към княза. Особено внимание се отделя на стопанското развитие на България. По отношение на външната политика партията се стреми към възстановяване връзките с Русия.
При управлението на народната партия политическият живот в страната започва да се нормализира. Към края на 1894г. избраното през септември Народно събрание гласува закон за амнистията. В България се завръщат Драган Цанков и други политически емигранти, от затвора е освободен Петко Каравелов. Възстановяват се и активизират своята дейност различни партии и течения. През 1896г. групата около Петко Каравелов създава Демократическата партия. Към края на 1899г. цанковистите формират Прогресивно-либералната партия. Неин лидер става съратникът на Драган Цанков Стоян Данев. В истински партии се превръщат Либералната на Васил Радославов и Народно-либералната на Стефан Стамболов. Кабинетът на Стоилов играе важна роля за утвърждаването на либералната демокрация в България.
Наред с положителните тенденции, които постепенно се утвърждават, не са малко и отрицателните страни в политическия живот на България. Има случаи на преследване на политически противници и дори на политически убийства. По време на парламентарните избори през 1894 и 1896г. са допуснати репресии от страна на властта. На 3 юли 1895г. е нападнат и тежко ранен Стефан Стамболов. След два дни той умира. Убийството е дело на хора от обкръжението на екзекутирания през 1890г. майор Паница. Друго убийство на виден българин става на 11 май 1896г. Заговорът е срещу противника на правителството Михаил Такев. Вместо него обаче е убит талантливият писател Алеко Константинов.
За да излезе от международната изолация и за да бъде признат князът, правителството на Стоилов търси сближение с Русия, но натрупаното недоверие не може да бъде лесно преодоляно. На 1 ноември 1896г. умира Александър III . Българското правителство решава да се възползва от случая. Князът изпраща съболезнователна телеграма до заелият престола Николай II .
В края на 1894г. правителството прави реални стъпки, които откриват път към подобряване отношенията с Русия. В кабинета са привлечени двама министри, с което русофилите засилват своите позиции. Нов импулс за напредък в преговорите между България и Русия дава посещението на българската делегация в Петербург през юни 1895г. Отношенията обаче са възстановени едва след миропомазването на престолонаследника Борис. Самият акт на миропомазване в източното православие се извършва на 2 февруари 1896г. от Екзарх Йосиф. Това води до бързо признаване на Фердинанд и от останалите Велики сили.
Сериозен проблем в онтошенията между България и Русия е така наречения офицерско-емигрантски въпрос. По време на политическата криза от 1886-1887г. около 100 офицери от българската армия напускат страната, постепенно се съсредоточават в Румъния и Турция, а по-късно се установяват в Русия. Повечето от тях временно постъпват на руска военна служба в различни военни части. След дълги преговори много от офицерите се завръщат в България. Министърът на войната Рачо Петров иска да ги пенсионира, но предложението му не е прието и той подава оставка.
През 1897г. правителството на Стоилов активизира своята балканска политика. Определена роля за това играят въстанието на о. Крит и избухналата Гръцко-турска война. През февруари 1897г. на посещение в България пристига сръбският крал Александър. На 19 февруари е подписано сръбско-българско съглашение. То изключва самостоятелни действия на всяка от договарящите се страни в случай на усложнение в Европейска Турция. Между двете съседни държави е сключен и търговски договор, който предвижда улеснение на връзките в граничните райони.
Правителството на България се възползва от войната между Гърция и Турция и успява да издейства от Високата порта отркиването на български търговски агентства в Солун, Битоля и Скопие. През същата 1897г. след много отлагания султанът издава берати за български владици в Битоля, Дебър и Струмица. Така Турция официално признава, че българското население е преобладаващо в по-голямата чост от Македония.
В правителството на Стоилов съществуват сериозни вътрешни противоречия, които се дължат на неговия разнороден политически състав. Постепенно от кабинета му излизат няколко министри. В опозиция преминава Либералната партия на Васил Радославов. Недоволство от правителствената политика проявява и князът. Личният режим на Фердинанд се засилва. Князът е недоволен от обтегнатите отношения между България и Австро-Унгария. Към посочените проблеми се добавя и слабата реколта от 1897-1898г. Като последица намаляват данъчните постъпления и се засилват финансовите трудности на държавата. При тази обстановка на 13 януари 1899г. Константин Стоилов поднася на Фердинанд оставката на своето правителство.
Развитието на България в края на XIX в. е свързано с няколко значими фактора. Първият, това е промяната в позициите на Великите сили по отношение на Балканите. Тази промяна води до преориентиране на Русия към тясно обвързване със Сърбия, а от друга страна Австро-Унгария все по-категорично заявява аспирациите си по отношение на Балканите. В тази обстановка България претърпява едно сложно политическо развитие, свързано с обтягане отношенията с Русия в следствие на Съединението и опитите на освободителката да се намеси във вътрешната политика на България. Същевременно напрегнатият вътрешнополитически живот, изострените до крайност отношения между русофили и русофоби довеждат и до поляризация в българското общество. Управлението на Стефан Стамболов и Константин Стоилов до голяма степен е свързано с напрежението във вътрешнополитическия живот, но от друга страна далновидната политика на двамата държавници води до ускорена модернизация на българската държава. Това разбира се е процес, който е съпътстван и с твърде непопулярни мерки във вътрешен план, които водят до свалянето и убийството на Стамболов.
Ако трябва да се оцени политиката на Стамболов и Стоилов, то безспорно трябва да се изтъкнат както положителните, така и отрицателните страни в политическите ходове на техните правителства. Особено валидно това е за Стамболов, което управление е характеризирано или като управление на “българският Бисмарк”, или като управление съпътствано с терор и насилие. Така или иначе цялостният икономически подем давал предимство на леката промишленост. Разбиването на двупартийния политически модел и формирането на модерната политическа структура на българското общество са причина за историческия “скок” на българите в началото на XX в.
0 коментара:
Post a Comment