Политиката на Стамболов по отношение на Турция.

На второ място трябва да се разгледа политиката на Стамболов по отношение на Турция. Постепенно той успява да преодолее студенината в отношенията с Турция. Всъщност това е единствената благоприятна за България алтернатива, т.к. в противен случай Турция като сюзерен би могла да оказва възспиращо влияние на българската политика към Македония. Стамболов много добре разбира това и възприема мирната и дълговременна стратегия по отношение на македонския въпрос, в която активно се включва и Българската екзархия в Цариград. Активната политика на Стамболовото управление в това отношение дава резултати. Още през 1890г. султанът подписва два берата за назначаване на български владици в Скапска и Охридска епархия. По-късно са получени и други берати за владици във Влашка и Неврокопска епархия. По време на своето посещение в Цариград Стамболов успява да издейства автономен статут за българските училища в Македония, както и издаването и разпространението на екзархийски вестник. Турското правителство приравнява правата на българските и гръцките училища в Македония и признава българската националност на 40 нови общини. Добрите взаимоотношения между България и Турция водят и до уреждането на спора за използването на ж.п. линията Белово-Саранбей.