Фердинанд за княз на България

В тази ситуация Великото народно събрание започва да търси изход от положението, избирайки тричленна делегация, на която се възлага да намери княз. Във Виена на делегатите е предложена кандидатурата на австрийския офицер Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. След разговори в Германия, Великобритания, Франция и други страни кандидатурата на австрийското правителство е приета. В началото на юли 1887г. Великото народно събрание избира Фердинанд за княз на България.
Докато българската делегация обикаля европейските дворове, политическата обстановка в страната остава крайно нестабилна и напрегната. Част от водачите на опозицията успяват да отидат в чужбина и оттам водят енергична кампания срещу правителството. Някои от емигрантите дори подават молби до султана с искане Турция да се намеси с войски и да защити българския народ. В същото време Стамболов, в качеството си на пръв регент, предлага на султана да бъде провъзгласен за цар на българите. Той издига старата идея на туркофилите от възрожденската епоха за дуалистична турско-българска държава. Турция обаче се страхува от война с Русия и не приема направените предложения. Тъй като се опасява от руската политическа и военна мощ, и румънския крал отказва предложението да приеме българския престол.
Особено опасни за бъдещето на България са военните бунтове и заговори. С тях в политическия живот на България се внася една традиция, която в бъдеще заплашва да бъде продължена. Най-мащабни са военните бунтове в Силистра и Русе през февруари 1887г. Правителството взима решителни мерки и частичният успех на заговорниците в Силистра не е закрепен. Важно е да се отбележи, че на чело на военните бунтове стоят изтъкнати военни като майор Атанас Узунов, Олимпи Панов, майор Филов, кап. Кръстев и др.
След рещаването на кризата и изборът на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски за български княз в лагера на управляващите се получило известно двувластие. Единият център на властта се оказал кръгът около бившия регент Стефан СТамболов, а другият – около министър-председателя Васил Радославов. Това положение разбира се не можело да продължи дълго. На 28 юни 1887г. била извършена правителствена промяна. Съставен бил нав кабинет на чело с Константин Стоилов. Това правителство управлявало за кратко време и подготвило посрещането на новоизбрания княз, който на 2 август същата година пристигнал в Търново. На 21 август 1887г. Стефан Стамболов бил назначен за министър-председател и сформирал новия кабинет, в който влизали и другите двама регенти Сава Муткуров и Георги Живков (заменил Петко Каравелов), както и водачите на консерваторите Константин Стоилов и Григор Начович и един от лидерите на Либералната партия в Източна Румелия – Георги Странски. Новото правителство било съставено от хора, търсещи сближение със западните държави и Турция.