Стефан Стамболов

Повечето от предложените в кабинета политически дейци отказали да приемат министерските постове, а Стефан Стамболов, който по това време се намирал в Търново, като председател на Народното събрание, призовал българите на борба срещу самозваните управници. Било образувано и наместничество в състав Стефан Стамболов, Петко Славейков, Георги Странски. На негова страна преминали и силните гарнизони в Пловдив, Видин и други градове. Организиран бил поход на военни колони към София. Това принудило сформираното на бързо от превратаджийте правителство, на чело с митрополит Климент, да подаде оставка. Стефан Стамболов изпратил телеграма до княз Батенберг с молба да се върне на българския престол. По същото време било съставено ново правителство, на чело с д-р Васил Радославов. Княз Батенберг изпратил телеграма до Александър III, в която го молел да даде съгласието си той да се върне на престола. Отговорът на руския владетел обаче бил отрицателен, което принудило княз Батенберг повторно да абдикира на 25 август 1886г. За регенти в България той оставил Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров.
Събитията слад 25 август водят до изостряне на борбата между русофили и русофоби. Русофилите били дезорганизирани, което довело до тяхната политическа изолираност. Те били преследвани, т.к цялата полицейска и военна машина била в ръцете на Стамболов и неговите съмишленици. Все пак с оглед нормализирането на обстановката в България регнтството изпратило писмо до руския император Александър III, в което настоявало от Петербург да бъде изпратен в София специален комисар, който да работи за нормализирането на българо-руските взаимоотношения. В руската столица тази стъпка била разгледана като признак на слабост, което дало възможност Русия да търси пътища да наложи свое протеже в София. В Петербург също така много добре разбирали, че за да се осъществи тази цел било необходима в Третото Велико народно събрание да преобладават депутати русофили. Това определя и главната цел на Русия да бъдат отложени изборите за Велико народно събрание, като целта била ясна – русофилите да се организират и да преодолеят кризата след преврата. За свай пратеник в българската столица Александър III изпратил ген. Каулбарс (руско военно аташе във Виена), който бил известен сред дипломатическите среди със своята твърдост, безкомпромистност и бруталност. Този избор показва с какви средства Русия смятала да наложи волята си в България. В Петербург обаче не дооценили личността на Стефан Стамболов и неговата решителност да извоюва на всяка цена независимостта на България.