Политическо и социално развитие на България в края на XIX в.

Съединението на Източна Румелия и Княжество България през есента на 1885г. и защитата на този акт създават благоприятни предпоставки за едно ускорено стопанско и културно развитие на България. Тази перспектива обаче на първо време не се осъществила поради намесата на Русия във вътрешните работи на княжеството. До голяма степен тази намеса предизвиква радикално преструктуриране на политическия живот в България и за дълго време партийните страсти доминират в обществените отношения и подлагат на изпитание устоите на младата българска държава. Тези процеси обуславят динамиката и напрежението в политическите отношения след признаването на Съединението чак до края на управлението на Народно-либералната партия през 1894г.
Динамиката на процесите в българското общество обяснява и големия интерес в научните изследвания. Внимание заслужава книгата на Радослав Попов “България на кръстопът”, в която се изследват причините и последствията от кризата от 1886-1887г. и политиката на Стефан Стамболов, както и проучванията на Андрей Пантев върху личността и управлението на Стамболов. Внимание заслужава и изследването на Стойчо Грънчаров “България на прага на двайстото столетие”, както и публикациите на Симеон Дамянов, посветени на външната политика на България в разглеждания период. Друг кръг от проблеми в изследванията са свързани с икономическото розвитие на България при управлението на Стефан Стамболов. В този смисъл трябва да бъдат посочени изследванията на Любен Беров и Петър Цонев. Що се отнася до културната политика на Стамболовото правителство, интерес представляват изследванията на Мария Радева.
Още през пролетта на 1886г. намесата на външни фактори в българската външна политика не дава възможност да се осъществи напредък след признаването на Съединението. В този смисъл особено активна е политиката на Петрбург. Руската дипломация си поставя за цел да детронира княз Александър Батенберг, т.к със своята политика той се явявал пречка пред амбициите на Русия да обвърже България със своята балканска стратегия. Пред другите Велики сили руското правителство обосновавало своя натиск над българите с това, че указът, с който княз Александър Батенберг признава Съединението от 8 септември 1885г., представлява дръстично нарушение на Берлинския договор. Това според руската дипломация била достатъчна причина той да бъде отстранен от власт.