Русофобството в България

Не бива да се забравя, че сред русофобите се включват болшинството от организаторите на Съединението и голяма част от участниците в националните борби през Възраждането като Захари Стоянов, Димитър Петков, Стефан Стамболов и др. Би могло да се приеме, че русофобството е стимулирано и от желанието на тези политици България да се интегрира в модерна Европа. Лозунгът на русофобите около Васил Радославов бил “Има Батенберг, има България”.
Наред с оформянето на тези две крайни политически течения възникнала и една по-компромисна групировка около министър-председателя Петко Каравелов. Това била една група от уверени русофили, които смятали, че добрите отношения с Русия могат да се запазят при условие, че княз Батенберг остане на българския престол. Такъв е и девизът на тази групировка : “И с Русия, и с Батенберг”.
Още в началото на 1886г. станало ясно, че нито в парламента, нито сред народа съществуват предпоставки за детронирането на княз Батенберг по законен път. При това положение в руската столица било решено това да стане посредством военен преврат, осъществен от офицерите русофили от българската войска. С организирането на преврата било натоварено руското военно аташе в София полк. Василий Сахаров. Той успял да обедини около себе си група офицери в столицата, оглавени от началника на военното училище в София майор Груев, заместника на военния министър кап. Бендерев, кап. Радко Димитриев и др. С помощта на кап. Бендерев били извършени размествания на военните части в София, като верните на княза части били изведени извън столицата. Към София бил придвижен Струмския полк. През нощта на 8 срещу 9 август 1886г. юнкерите от военното училище, подпомогнати от полка, завзели София. Княз Батенберг бил принуден да подпише прокламация пред българите, с която се отказвал от престола. Той бил изпратен от конвой до гр.Оряхово на р.Дунав, откъдето с парахода “Голубчик” заминал за гр.Рени, намиращ се на дунавската делта на руска територия. Няколко дни по-късно той отпътувал за своето имение в Германия.
Събитията, които се развили в България след 9 август 1886г., показали, че извършителите на преврата не могат да се задържат на власт. Индикация за това било сформирането на правителство от враждуващи помежду си партии – Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Васил Радославов, Драган Цанков, Тодор Бурмов и др. Според превратаджийте така щели да се преодолеят противоречията и да се сформира едно своеобразно правителство на “народното единство”.