Победите на българската армия спасяват извършеното на 6 септември 1885г. велико дело и разнасят славата на българското оръжие по целия свят. Те внушават уважение на всички към България и българския народ. Българската държава получава възможност да се развива по-сигурно и по-спокойно през следващите десетилетия.
След победите на българската армия пред Цариградската конференция не остава друга възможност освен да намери формула за признаване на Съединението. По съветите на Великобритания Високата порта влиза в пряк контакт с правителството на България. След интензивни преговори на 20 януари 1886г. е постигнато споразумение, което предвижда княз Александър Батенберг да се назначи за генерал-губернатор на Източна Румелия за пет години, румелийската админидтрация да се слее с тази на княжеството, а румелийската милиция да влезе в състава на княжеската войска, да се оказва отбранителна помощ при необходимост, княжеството да остъпи на Турция Кърджалийската околия и да се задължи да плаща редовно румелийския дълг. Правителството на Русия се обявява против тази спогодба. То иска да не се споменава името Батенберг, а да се запише само българският княз. Отхвърлени са и пунктовете за военна помощ и за отстъпването на Кърджалийската околия. След нови диплометически усилия и борби споразумението е постигнато. На 24 март (5 април) 1886г. е подписан така нареченият Топханенски акт, чрез който се урежда Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз. Срещу това България отдава на Турция Кърджалийската околия и селата по долината на р.Въча, заселени предимно с мохамедани.Успехът на България в Сръбско-българската война не е случаен. Той ясно демонстрира възможностите и потенциала на един народ, неговата решимост да отстоява свободата, която току-що е добил.
Победата над Сърбия