В защита на Съединението

Така той постъпва не като чиновник на султана., а като български патриот. Пред народа и войската е прочетена прокламация, написана от Захари Стоянов. Съставено е и Временно правителство, на чело с д-р Странски. За главнокомандващ е назначен майор Николаев. Обявено е военно положение и е извършена мобилизация. С помощта на руски военни офицери е разработен план и започва подготовка за евентуална война с Турция. От околните на Пловдив градове и села пристигат въоръжени отряди, коита подкрепят Съединението и се подготвят да го защитят.
Временното правителство изпраща още на 6 септември телеграма до българския княз, с която иска от него да признае Съединението. На 8 септември Александър I Батенберг, очакващ събитията при свиканите на учение свои войски, издава манифест в Търново, с който обявява, че приема Съединението. На следващия ден, придружен от министър-председателя Петко Каравелов и председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, тържествено посрещан по селата и градовете на Южна България, от където преминава, князът пристига в Пловдив.
Обявяването на Съединението между Княжество България и Източна Румелия засяга сериозно интересите на Великите сили. Срещу него се обявяват всички, които са подписали Берлинския договор, с изключение на Великобритания. Голямя изненада сред българите представлява позицията на Русия. Руското правителство се намира в конфликт с Александър Батенберг и се опасява, че Съединението, извършено под неговия скиптър, ще укрепи позициите му в България. Като следват своите интереси Германия, Франция и Австро-Унгария също се обявяват срещу нарушаване на Берлинския договор. Великобритения подкрепя Съединението въпреки първоначалните си колебания, т.к. тя се опитва да отслаби руското влияние в България и да укрепи тук своите позиции. Британската дипломация все повече обръща поглед към младите балкански държави, на които принадлежи бъдещето пред рухващата Османска империя.
Срещу обединението на двете български части се обявяват почти всички съседи на България, страхувайки се от създадената голяма и силна българска държава, която нарушавала равновесието на силите на Балканския полуостров. Най-непримирима позиция сред тях заема Сърбия, която се опасява, че след Съединението България ще отправи своя поглед към Македония, спрямо която сърбите отдавна предявяват претенции.