Сръбско-Българската война 1885г.

За да излезе от ситуацията, българското правителство предприема енергични дипломатически постъпки както в столиците на Великите сили, така и в Белград. Положените усилия обаче не дават видим резултат. При тази обстановка на 24 октомври 1885г. Великите сили свикват своя конференция в Цариград, на която искат да решат съдбата на Съединението. Сърбия отхвърля опитите на българите да постигнат споразумение с нея. Тя не желае и да изчака резултатите от конференцията в Цариград. На 2 ноември 1885г. крал Милан обявява война на България и сръбските войски започват военни действия.
Войната заварва българската държава в тежко положение. Армията е съсредоточена на южната граница с Турция, откъдето се очаква нападение. Западната граница се охранява от малобройни отряди. Руското правителство изтегля от България своите офицери и цялата тежест по управлението на войската пада върху младите български командири. Сръбските войски са разделени на две армии. Главната от тях, Нишавската, настъпва към София, а Тимошката армия има за задача да превземе Видинската крепост. Българските войски са организирани в два корпуса – източен, командван от майор Николаев, и западен, на чело с майор Гуджев. Северозападна България се защитава от отряда на капитан Узунов.
Обявената от Сърбия война предизвиква изключителен патриотечин подем сред всички слоеве на българското общество. В цяла България се организират доброволчески отряди. Своите усилия в подкрепа на армията присъединяват хиляди бежянци от Македония, ученици от горните класове на гимназиите и т.н. Крал Милан и правителството в Сърбия са убедени, че войната срещу България ще бъде само една “военна разходка”. Така мислят и в европейските столици. Те не отчитат патриотизма, енергията и волята на един народ, който след петвековно чуждо иго е готов да защитава с всички сили своето отечество.
Още през първите дни на войната на сръбската армия е даден сериозен отпор. Слабите български отряди, намиращи се по западната граница, се сражават саможертвено и задържат настъплението на цели дивизии. Съдбата на България решават тридневните боеве край Сливница. Те започват на 5 ноември, когато все още прииждат, като извършват невероятни преходи, войските от Южна България. При височините Мека цръв, Три уши, Гургулят и Комшица сръбските войски са напълно разбити. Българските войски преминават в решително настъпление. На 10 ноември те превземат Драгоман, преминават сръбската граница и продължават преследването. Последен отпор сърбите дават при Пирот, където са сразени и повече не могат да зъдржат мощния напор на българската армия. Сръбските войски не постигат успех и в Северозападна България. Отрядът на капитан Узунов успешно отбранява Видин и не позволява на противника да превземе града. Сърбия е изправена пред пълен военен разгром. За да я спаси, Австро-Унгария се намесва бързо и решително. Тя заплашва, че ако не бъде спряно настъплението, българската армия ще срещне австро-унгарскигте войски. При така създаденото положение на 7 декември 1885г. България и Сърбия подписват примирие. Мирният договор, сключен в Букурещ на 19 февруари 1886г., възстановява положението от преди войната.