Oпитът за Съединение през 1880г.

Избира се централен комитет в състав Константин Величков, Иван Евстатиев Гешов, свещеник Тилев, д-р Странски и д-р Ханков. Поставена е задачата да се образуват комитети във всички околии на Източна Румелия и да се възстанови дейността на “гимнастическите дружества”. Правителството на Гладстон обаче не възприема идеята за Съединението. Против него се обявява и Русия, а очакваната война на Османската империя с Гърция и Черна гора така и не избухва. Това принуждава дейците на Съединението да го отложат.
Въпреки че опитът за съединение през 1880г. приключва без успех, той е твърде показателен за това, че сред обществеността на Източна Румелия е на лице идеята за обединение. За това свидетелства и опитът за обединение през 1883г., както и обстоятелството, че в програмите на партиите на Източна Румелия идеята за обединение с княжеството заема приоритетно място.
Що се отнася до политическия живот в Източна Румелия, съкрушителната победа на българите в изборите остава на заден план между етническите противоречия. Сред обществените и политическите дейци постепенно се формират две основни движения – умерени и крайни. Представители на умерените са екзарх Йосиф, митрополит Панарет, Иван Евстатиев Гешов, Г. Вълкович и др. Умерените не приемат Берлинския договор, но са и против революционното действие. В политическо отношение те се стремят да убедят Великите сили да направят отстъпки. Крайните от своя страна, към които принадлежат Константин Величков, свещеник Тилев и др., са за радикално решаване на Съединението посредством въоръжена борба. Постепенно през следващите години сред българите се формират и две политически партии – Народна и Либерална. В Народната партия влизат Иван Вазов, Константин Величков, Маджаров и други и тя води политика за незабавно обединение. Ръководството на тази партия изгражда близки връзки с Русия. От своя страна Либералната партия също не е против Съединението, но счита, че моментът още не е дошъл. Тя се сближава с главния управител, поради което е наречена казионна. Ръководна роля в нея играят д-р Странски, Стоян Чомаков, Тодор Кисеков и др.
В Източна Румелия политическата обстановка дава възможност за намеса на турското правителство, което с английска помощ организира бунт в Източни Родопи, целта на който е да се присъедини района към Турция. Метежът е потушен, но двайсетина села по течението на р.Въча, населени предимно с български мюсюлмани, отказват да признаят властта в Пловдив. Те се обявяват за независими, а районът под името Тамръшка република просъществува до началото на 1886г.