Създаването на тази инфраструктура от пътища и ж.п. линии дава възможност за едно сравнително бързо развитие на икономиката, за което свидетелства и организирането през 1892г. на първото Пловдивско изложение. Така постепенно при Стамболов се полагат основите на едно динамично икономическо развитие в края на XIXв., очертава се и тенденцията към модернизация по примера на западните държави. Стопанският просперитет на държавата създава условия и за духовно развитие. През 1888г. е открито първото българско висше училище – бъдещият Софийски университет. Малко по-късно е изработен и първият закон за народната просвета. Грижите за духовното израстване на българите се съчетават и с благоустройството на големите градове, създаването на общински здравни служби и учредяването на пенсионното дело.
Интерес представлява и външната политика на Стамболовото правителство. Русия отказва да признае княз Фердинанд, което поставя под въпрос утвърждаването на България в международния живот. От друга страна немският канцлер Бисмарк публично заявява, че Русия има особени права в България. Турция също така се възползва от отношението на Германия и Русия и отказва да признае Фердинад. Така въпросът за признаването на Фердинанд, а оттам и на България като субект в международната политика, се превръща в една от главните външнополитически насоки на Стамболовото правителство. Стамболов е принуден да търси сериозни международни покровители, като се обръща към Англия и Австро-Унгария в търсене на подкрепа. Въпреки добронамереността на Виена и Лондон те не могат да признаят официално Фердинанд без санкцията на турското правителство. Англия и Австро-Унгария обаче могат да внушат подкрепа за Стамболовото правителство и Фердинанд сред дипломатическите представителства в София. По тяхно внушение чуждите представителства започват да осъществяват официални контакти с кабинета на Стамболов и Фердинанд. През 1891-1892г., макар и като частно лице, Фердинанд е приет от австро-унгарския канцлер Франц-Йосиф и английската кралица Виктория. С оглед на международното признание Фердинанд сключва брак с Мария-Луиза – бурбонска и пармска принцеса.
Външната политика на Стамболовото правителство
Subscribe to:
Posts (Atom)