Протекционистката политика на Ст. Стамболов

Наред с репресивните форми на управление във вътрешната политика Стамболов осъществил и една забележителна протекционистка политика на страната. Един от основните ангажименти на Стамболов в областта на икономическата политика било преориентирането на икономическите връзки на България със западните държави. Най-общо казано тази политика може да бъде характеризирана като политика на насърчаването на местната продукция и на формирането на така наречената модерна индустрия от западен тип. През 1889г. възниква Индустриалната комисия, която предвижда и планира финансова държавна помощ за развитието на индурстрията, а също така и специални средства за изучаване състоянието и перспективите за развитие на националното стопанство. Тази комисия работи за всички клонове на икономиката – от насърчаване на българското овцевъдство и износът на аби до възстановяването на тепавиците. Трябва да се отбележи, че тази икономическа политика се осъществява в противоречие с рамките на Берлинския договор, което се вижда от това, че още през 1887г., когато по законодателен път се уреждат сравнително високите вносни мита. Всъщност този акт представлява грубо нарушение на договора, т.к. единствено султанът може да въведе промени в митническата политика. Второ такова нарушение представлява сключването на търговски договори през 1889-1890г. с Англия, Австро-Унгария, Германия, Белгия и Франция. Всъщност сключването на тези договори представлява един политически успех за Стамболов, т.к. са заобиколени клаузите на Берлинския договор.
В икономически план Стамболовото правителство насърчава навлизането на чужди капитали в българската икономика. Целта е да се модернизира банковото и застрахователното дело, както и да се разкрият нови предприятия предимно от хранителновкусовия и текстилния сектор. Държавното покровителство на българската индустрия се осъществява успоредно с разгърнато транспортно строителство. Още в началото на Стамболовото правителство започват да се строят нови пътища и ж.п. линии. През 1888г. е приет закон за железопътната мрежа в княжеството, а скоро започва да функционира и ж.п. линията Цариброд-София-Белово. Всъщност тази ж.п. линия дава възможност да се осъществят връзките с Централна и Западна Европа. Българската държава откупува и ж.п. линията Русе-Варна. Започва строителството на ж.п. линиите Ямбол-Бургас, София-Варна през Плевен и София-Русе през Търново.

Read more...